Ръководство за българска локализация

Кирилски текст и български форми на буквите

Българският използва кирилица. Шрифтовете могат да съдържат езиково специфични форми на буквите, които се различават от стандартните кирилски форми, особено при малките букви като д, т, в и и. Това са разлики в глифовете, а не друга правописна система. Текстът трябва да запази правилните си Unicode знаци, докато шрифтът и системата за оформяне избират предвидените български форми.

Функцията locl на OpenType поддържа локализирана замяна на глифове. Правилното езиково маркиране за български и шрифт, съдържащ нужните замени, са еднакво важни. Таблица със стилове не може да създаде липсващи глифове. Някои шрифтове използват български форми по подразбиране, затова точният файл и поведението му трябва да се проверят, вместо да се предполага, че името на семейството гарантира определен резултат. Източник: документация на Microsoft за функциите на OpenType.

Представителните тестове трябва да включват малки букви, главни букви, курсив, получер, цифри и пунктуация. Резервният шрифт на браузъра може да внесе втори шрифт, когато липсва знак. Страницата за превод на български описва езиковата услуга; екипите по внедряване остават отговорни да проверят точните шрифтове и визуализация, използвани в техния продукт.

Транслитерацията е отделна операция

Транслитерацията записва кирилски текст с латински букви; тя не превежда смисъла. Законът за транслитерацията на България е обнародван през 2009 г. и кодифицира Опростената система. Обхватът му включва посочени географски названия, исторически личности, културни термини и научни термини от български произход, с разпоредби за официална употреба и други определени контексти. Той не е общо указание да се замества българскоезично съдържание с латински текст. Източник: МРРБ, Закон за транслитерацията. Проверено на 31 октомври 2026 г.

Таблицата в закона включва ж → zh, ч → ch, ш → sh, щ → sht, ъ → a, ю → yu и я → ya. Прилагат се специални правила, включително за завършващо ия → ia и утвърденото изписване Bulgaria. Тези примери не са достатъчни за пълен конвертор: приложимите правила и изключения трябва да се разглеждат заедно. Източник: Закон за транслитерацията, членове 4–6. Проверено на 31 октомври 2026 г.

Продуктовият бриф трябва да разграничава одобрено латинско изписване на марка от транслитерация на географско име. Записаното латинско изписване на името на човек не бива небрежно да се генерира наново от кирилица. Псевдонимите за търсене могат да поддържат няколко форми, без да променят авторитетната стойност за показване. Автоматичната транслитерация е следователно функция на данните с определен обхват, а не заместител на редакторските решения.

Дати, часове и числа

Българските дати за показване обикновено следват реда ден–месец–година, с цифрови форми с точки като 31.10.2026. Дългата форма може да е 31 октомври 2026 г. 24-часово време като 14:30 е подходящо за много бизнес интерфейси. Форматиращата функция, съобразена с локала, трябва да определя точното представяне, докато основните данни за дата и час запазват определена часова зона и машинночетима структура.

Числата използват десетична запетая, а групираните хиляди обикновено се отделят с интервал: 1 234,56. Неразделим интервал може да задържи група или сума във валута заедно. Приложенията трябва да използват форматиране според локала, а не да заменят запетаите и точките в низ. Изходна стойност като 1,234 иначе може да се тълкува като десетично число или като групирано цяло число в зависимост от произхода ѝ.

Въвеждането и показването на дата изискват отделни решения. Приложението може да показва българска дата, докато обменя дати във формат ISO с друга система. Валидирането на входа трябва да обяснява приемания формат и да обработва действителната дата, а не само реда на цифрите. Двусмислените примери, текстът на заместителите и импортираните електронни таблици трябва да се проверят заедно с видимия етикет на формуляра. Източник за шаблоните на локала: български данни на Unicode CLDR.

Преминаване към еврото: текущи суми и исторически BGN

България въведе еврото на 1 януари 2026 г. Европейската централна банка потвърждава, че евробанкнотите и монетите са влезли в обращение на тази дата, и отбелязва фиксирания обменен курс 1 евро = 1,95583 български лева. Затова еврото е текущата валута за планиране на българския пазар към датата на тази статия. Източник: ЕЦБ, „България въвежда еврото“. Проверено на 31 октомври 2026 г.

BGN остава релевантен при описване на исторически суми в левове и записи. Системата трябва да запазва кода на валутата до всяка стойност. Преименуването на стара сума в BGN на EUR променя значението ѝ, без да извършва конвертиране. Планът за миграция трябва да разграничава съхранените данни за транзакции, текущите показвания на цени, експортираните отчети и архивираните документи, като финансовите правила се одобряват от отговорния бизнес собственик.

Форматирането според локала и преобразуването на валута са отделни задачи. Изборът на български като език на показване не определя дали даден запис е деноминиран в евро или в лева. Всички изисквания за двойно показване, закръгляване или преобразуване на документи трябва да се проверят спрямо приложимите официални правила за съответната дата и сделка. Това ръководство не установява тези специфични за сделките задължения.

Кавички, регистър и официално обръщение

Българският обикновено използва долни отварящи и горни затварящи кавички: „текст“. Прави кавички може да са необходими в код, но не бива автоматично да заменят типографските кавички в редакционен текст. Имената на продукти, цитираните етикети в интерфейса и вложените цитати се нуждаят от последователно третиране в стиловото ръководство. Пунктуацията трябва да се проверява в крайния шрифт, а не само в текстов редактор.

Официалното българско обръщение използва глаголни форми за множествено число. Учтивите местоимения Вие и Ви се пишат с главна буква, когато са в учтива форма; обикновеното обръщение към мнозина е различно. Марката трябва да избере регистъра си и да го спазва последователно в съобщения, помощни текстове и кореспонденция. Източник: Институт за български език, езикови справки за учтивите местоимения.

Буквалният английски често дава тромави български команди и низове от съществителни. Етикетът на бутон трябва да отговаря на действието, а съобщението за състояние описва състояние. Фрагментирани изречения, сглобени от отделни низове, могат да създадат проблеми със съгласуването. Пълните съобщения, бележките за контекст и екранните снимки позволяват на лингвиста да избере граматика, която остава правилна, когато променливата се промени.

Разширяване на текста, граматика и ограничени оформления

Българският текст може да е по-дълъг от английския оригинал, особено в кратки етикети на интерфейса. Никой фиксиран процент на разширение не работи за всеки екран. Реализацията трябва да позволява гъвкави ширини, пренасяне на редове и разумни минимални височини. Ограниченията за знаци се нуждаят от причина и метод на броене: ограничение на база данни, ширина на показване и максимален брой редове са различни ограничения.

Обработката на множествено число и съгласуване трябва да използва възможностите на платформата за локал. Етикет, слят с количество, може да изисква различна форма от същата дума в заглавие. Контекстът трябва да определя възможните стойности и граматичната роля на заместителя. Тогава лингвистът може да оцени цялото съобщение, вместо да превежда изолирана дума с няколко несъвместими употреби.

При превода на уебсайт навигацията, метаданните и обратната връзка във формулярите изискват същото внимание като основния текст. При локализацията на софтуер съобщенията за грешка и празните състояния също трябва да се тестват. Прегледът на екранни снимки трябва да използва реалистично дълго съдържание и представителни данни, включително суми и дати, а не само най-краткия успешен екран.

Сортиране, клавиатурни подредби и търсене

Българската азбучна подредба трябва да използва сортиране, съобразено с локала, а не суров ред по кодове на знаците. Смесените списъци с латински продуктови имена, кирилски имена и числа се нуждаят от изрична политика. Редът на показване и политиката за съвпадение при търсене могат да са различни. Например вътрешен код може да остане точен, докато четимо за човек име поддържа съвпадение без значение на главните и малките букви.

Българските потребители могат да въвеждат текст чрез стандартна българска клавиатурна подредба или фонетична подредба. Microsoft документира българската и фонетичната като отделни подредби. Продуктът трябва да приема валиден кирилски вход независимо от начина, по който са въведени буквите. Тестовете трябва да включват поставен текст, превключване на клавиатурата и бързи клавиши, които може да се държат различно в различните подредби. Източник: документация на Microsoft за клавиатурите.

Визуално сходните латински и кирилски знаци са различни кодови точки. Идентификатори със смесена писменост могат да доведат до неуспешни търсения или записи, които изглеждат като дубликати. Валидирането трябва да следва предназначението на полето: неограничените лични имена и строго контролираните продуктови идентификатори изискват различни правила. Автоматичното преобразуване на всеки знак, който изглежда латински, рискува да промени легитимни данни и не бива да се използва като универсално решение.

Пренасяне и финални проверки преди издаване

Пренасянето трябва да следва българските правила за разделяне на думите. Автоматичното пренасяне в браузъра зависи от правилното езиково означаване и наличната езикова поддръжка. Твърдо зададени тирета, вмъкнати, за да се побере един тесен екран, могат да разкъсат думи на по-широк екран или да замърсят копирания текст. Когато автоматичното пренасяне не е налично, гъвкавото оформление е за предпочитане пред произволните разделяния.

Честите дефекти при издаване включват глифове по подразбиране за руски в иначе български дизайн, латински букви в кирилски думи, непоследователно учтиво обръщение, английски ред на датите, допускания за десетична точка и отрязани етикети. Ръководството за подготовка на проекта обяснява как контекстът и отговорникът за прегледа предотвратяват много от тези проблеми преди финалното тестване. Констатациите за терминология и за типография трябва да се записват отделно, така че всяка да стигне до правилния отговорник.